Пиеса по Станислав Стратиев премиерно в Сатирата
Светослав Пеев и Никола Анастасов се срещат на сцената на Сатиричния театър в премиерната постановка по Станислав Стратиев ЛЕКА ФОРМА НА ТЕЖКА ДЕПРЕСИЯ. Пиесата съчетава текстове на Стратиев от няколко негови произведения от 90 -те години на 20 век.
Режисурата е на Йонко Цонев и Светослав Пеев. Сценографията – на Елица Андреева. Композитор е Юри Ступел. Движение – Ива Караманчева. В ролите:
Паскал – Светослав Пеев
Йеремия – Веселин Цанев
Миро – Ивайло Калоянчев
Мара – Росица Александрова
Музиканти: Милена Аврамова
Мартин Каров
Петко Каменов
Човекът – Константин Икономов
Човекът с брадвата – Красимир Куцупаров
Старецът – Никола Анастасов
Светещ на червено светофар събира заедно Паскал и Мара, Йеремия и Миро. Докато чакат и се забавляват с разсъждения върху неуредиците и абсурдите на съвременната ни действителност, компания им правят група улични музиканти. Чакането се проточва, времето минава, а светофарът продължава да свети без промяна червено…
„Лека форма на тежка депресия” е колаж, основаващ се на прозата на Стратиев от 90-те години на ХХ в. В спектакъла са включени и фрагменти от пиесата „От другата страна”, в изпълнение на Никола Анастасов.
Това е петата премиера на Сатиричния театър за този сезон, като и петте премиери са по български текстове.
Дами и господа, животът е пълен с недоразумения…
Непрекъснато нещо не ни достига. Ту Свобода, ту робство,
Ту малко лудост, ту малко разум. Ту социализъм,
Ту капитализъм. Не ни достига, дами и господа!
Не ни достигаха мислещите.
После не ни достигаха инакомислещите.
След това инакодействащите.
После инакогласуващите.
Непрекъснато нещо не ни достига дами и господа.
Като има идеали – не достигат капитали.
Като има капитали – не достигат идеали…
Станислав Стратиев
Програма „70 години от рождението на Станислав Стратиев”
На 9 септември 2011 година Станислав Стратиев щеше да навърши 70 години.
В Сатиричния театър го обичаха. И Стратиев обичаше този театър и неговата публика.
Повечето му пиеси имат своите първи премиери в Сатиричния театър, преди да започнат своето шествие по наши и чужди сцени. В над половинвековната история на Сатирата няма автор, игран толкова много и с такъв успех – като брой постановки, като брой изиграни представления и като феноменален успех сред зрителите. Поколения актьори се утвърдиха в неговите пиеси.
Затова е съвсем естествено, че във връзка с юбилея, театърът обяви 2011 г. за «Година на Стратиев”. Тя включва излязлата през май т.г. богато илюстрована книга-албум „Стратиев и Сатирата”, новите постановки на „Максималистът” (режисьор Гаро Ашикян), „Животът, макар и кратък” (режисьор Василена Радева) и колажа по текстове на Станислав Стратиев озаглавен „Лека форма на тежка депресия” (режисьори Йонко Цонев и Светослав Пеев).
Светослав Пеев е роден на 4 април 1939 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Желчо Мандаджиев през 1964 г. От 1967 г. до 1997 г. е актьор в Сатиричния театър, а между 1986 и 1989 г. е директор на театъра. Изиграл е над 70 театрални роли, сред които героите на Стратиев: Иван Андонов – „Римска баня” (1974), Иван Андонов – „Сако от велур” (1976), Виртуоз – „Рейс” (1980), Лекар – „Максималистът” (1984), Директор на театър – „Балкански синдром” (1987). През 2006 г. Светослав Пеев поставя „Римска баня” на сцената на Сатиричния театър.
Светослав Пеев има над 100 телевизионни роли. Снимал се е в 23 филма, сред които “Мъже в командировка”, “С деца на море”, “Приятели за вечеря”, “Изпити по никое време”, “Матриархат”, “Войната на таралежите”, “Баща ми бояджията”.
Йонко Цонев е роден на 18 юли 1980 г. в София. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Снежина Танковска през 2006г. От 2004 г. до сега има 15 постановки в различни градове като Сливен, Перник, Дупница, Кърджали и София. В периода от 2008 г. до 2010 г. е ръководител на отдел „Художествено-творчески въпроси” в Държавен музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова” гр. Кърджали.
Категории: Виж ме, Елате тук..., Иди и виж, Култура, Начална страница, Общество, София, Шарен свят Етикети: сатиричен театър, светослав пеев, Станислав Стратиев, театър
„Секс, наркотици и рокендрол“ на 1 декември в Армията
Хитовия спектакъл „Секес, наркотици и рокендрол“ ще представи на 1 декември от 19 часа Театърът на Българскат армия“. Така театралите ще отбележат деня за борба със СПИН. Цените на билетите за студенти ще бъдат намалени наполовина.
“Изразът “секс, наркотици, рокендрол” е сякаш татуиран върху живота ми през последните двадесет и пет години. В продължение на много време аз дори смятах, че “секс, наркотици, рокендрол” е самият живот. Всеки, който не се движеше със 150 км. в час на проглушителна музика, просто не беше жив. Не признаваш ли рока, значи си мъртъв.
А всъщност се оказа тъкмо обратното. Сексът и СПИН убиха много хора, много мои приятели. Изразът “секс, наркотици, рокендрол” не носи същата празнична атмосфера, както преди петнадесет години. Понякога дори напомня за мъртвешки танц.
Прекарах по-голямата част от живота си, заклещен между идеализъм и хедонизъм, между егоизъм и себераздаване, между любов и секс, между хаос и прегледност.
Днес, през 1991 г., въпросът е: как мога да бъда едновременно безотговорен и да поемам отговорност?
Пиша за онези неща, които не мога да разбера. Монолозите в “Секс, наркотици, рокендрол” са публичният ми размисъл върху конфликтите в моя живот. Те са опит да уловя неприятните черти на собствената ми личност и да ги извадя на всеобщ показ.
Бих могъл да озаглавя представлението “Конфликти и размисъл върху моето душевно състояние в Америка през 1990г.” Но тогава театърът щеше да си остане празен. А и вие нямаше да посегнете към тази книга. “Секс, наркотици, рокендрол” е провокиращо заглавие. То обещава весели и вълнуващи преживявания. Всички ние се стремим към доволство. Присъства и тъмната страна. Надявам се да ви хареса.”
Ерик Богосян
Гледайте
„СЕКС, НАРКОТИЦИ, РОКЕНДРОЛ”
1 декември 2011 г. (четвъртък) в 19.00 ч.
постановка и музикално оформление
НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ – МИХАЙЛОВСКИ
с участието на
ИВАЙЛО ХРИСТОВ
ДОБРИН ВЕКИЛОВ – ДОНИ
КОЦЕТО – КАЛКИ
Категории: Виж ме, Елате тук..., Иди и виж, Култура, Начална страница, Общество, София, Шарен свят Етикети: 1 декември, ден за борба със спин, наркотици и рокендрол, секс, театър, театър на армията
„Балкански копелета“ премиерно в „Жреци на музите“ в София
Младият Тодор Дърлянов, когото гледаме в ролята на Тео в българския сериал „Седем часа разлика”, се превъплъщава в ролята на свенлив отличник, който, за да защити момиче в автобуса, не се поколебава да наръга нападателя му с нож.
Пиесата е „Балкански копелета” по Деян Дуковски, а сцената е Арт клуб-ресторант „Жреци на музите”. Премиерата събра десетки почитатели на камерното театрално изкуство. Следващите представления са на 7 и 21 декември в Арт клуб-ресторант „Жреци на музите”.
Пиесата е динамично и изпълнено с шокиращи обрати представление, което се гледа на един дъх!
Млада жена и 7 мъже сред сбивания, стрелби, неверни приятели, ревност, любов и пропиляна младост предават сгъстената балканска пъстрота, заложена от Деян Дуковски в „Буре барут“.
Можем ли да избягаме от съдбата си или тя ще ни застига и на другия край на света? По-малка ли е луната тук или просто „Балканите са гъзът на света“?
„БАЛКАНСКИ КОПЕЛЕТА“ , напрегнато и изразително, често брутално, хваща върхови моменти от живота, мечтите и драмите на младото посткомунистическо поколение. Страстите са сгъстени, изходите – неочаквани, без да губят истинност. Любовта и цинизма, приятелството и предателствата, мечтанията и разочарованията бушуват или се таят в пестеливо, но наситено представените образи.
Музиката? Подборка на великолепни образци от парчетата на поколението.
Актьорите – деца на същото време, израснали на сцената, с десетки роли в театъра, киното. Ще ви хванат!
Пиесата ще се играе единствено на сцената на Арт клуб-ресторант „Жреци на музите”.
Постановка: Екатерина Казакова, автор на сценичната версия.
Участват: Биляна Казакова-Угринска ( награда „Невена Коканова” за най-добра млада акриса за филма „Подгряване на вчерашния обед” ), Михаил Петров, Янко Велков- Янец, Филип Гуляшки, Христо Терзиев, Тодор Дърлянов (Тео от българския сериал „ 7 часа разлика”) , Иван Мечкаров, Драгомир Вълчев
В клуба сте на уютно като част от сцената, но с истинска консумация. Планирайте си авансово време за поръчките и заемане на най-добрите места. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!
Арт клуб – ресторант „Жреци на музите“
София, Студентски Град
ул. Йордан Йосифов 8А
Категории: Виж ме, Елате тук..., Иди и виж, Култура, Начална страница, Общество, София, Шарен свят Етикети: жреци на музите, седем часа разлика, театър, тодор дърлянов
450 литров аквариум за „Малката русалка“ в Русенския театър
Огромен аквариум, пълен с 450 л. вода е декор на пиесата „Малката русалка“, която се игра премиерно в Русе. Уникалното сценографско решение прави спектакъла наистина приказен както за малките, така и за големите зрители на ДТ „Сава Огнянов“ в Русе.
Във фоайето на театъра пред Камерна зала „Слави Шкаров“ от снощи са подредени рисунки на дечица от СОУ с преподаване на източни езици и култури „Васил Левски“ – Русе. Авторите на най-добрите от тях ще получат покана за представлението. От тавана са спуснати и плуват във въздушното пространство хартиени рибки и всичко това създава невероятна празнична предпремиерна атмосфера за малките зрители. За първи път в България се поставя куклено-драматичен спектакъл, в който куклите да са във вода. В този случай те са в аквариум с вместимост 450 л и налягането на водата затруднява неимоверно актьорите от , които за първи път водят кукли. Въпреки това, обаче, на сцената всяко действие върви с приказна лекота и не само детската, но и възрастната аудитория ще се потопи във водния театрален свят.
Гениалният датски писател и поет Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2. ІV. 1805г. в Одензее и умира на 4. VІІІ. 1875г. в Копенхаген. Написва световноизвестната приказка „Малката русалка” /”Den lille havfrue”/ през 1837г. В Копенхаген, в парка „Чърчил”, е прочутата статуя на Малката русалка. Тя е дарена на кметството на града от собственика на пивоварната „Карлсберг“ Карл Якобсен. Бронзовата фигура е с височина 1,65 м и е издигната върху базалтова скала през далечната 1913 г. Тя е изваяна от скулптура Едвард Ериксон, като за модел е послужила съпругата му – балерината Елън Прайс. Малката русалка се е превърнала в символ не само на столицата на Дания, но и на цялата държава.
„МАЛКАТА РУСАЛКА” от Х. Кр. Андерсен
драматизация Евгения Явашева
постановка и сценография – Евгения Явашева
костюми – Първолета Чавдарова – Летиция
кукли – Лиляна Василева /гост от Куклен театър – Русе/
музика – Пламен Мирчев – Мирона
Участват:
Ариел – Ясена Господинова
Ерик – Павел Иванов /гост/
Флаундър – Надя Банчева
Себастиен – Ивайло Ненов /гост/
Тритон – Тихомир Благоев
Гиб – Любомир Кънев
Вещица – Мариана Крумова
Категории: Виж ме, Елате тук..., Иди и виж, Начална страница, Общество, Русе, Шарен свят Етикети: малката русалка, сава огнянов, театър
![[feed link]](/wp-content/plugins/RSS-just-better/rss-cube.gif)
