Добрите новини – размисли и страсти

Добрите новини винаги са се били по-малко котирани и недобиващи популярност. Всеки гледа сензацията,  жълтото, порното, пошлостта, лошото, сполетяло другите и си казва „Добре, че не съм на негово място” и продължава да ги гледа и да ги търси. Хляб и зрелища! И в цялата тази обстановка, чакаме да чуем нещо добро за себе си, колкото и да скромничим и да не си признаваме.

А, за добрите хора…останаха ли такива? Всеки се е скрил в своята черупка и мисли как да свърже двата края от аванс до заплата, за тези които все още имат работа де, за другите не ми се мисли…На какво бихте се зарадвали? На пари? На власт? На известност? Имаше една хубава песен „Щастието с пари не се купува…”, която не знам дали някога е била актуална и в действителност. И колкото повече се замисляме, толкова повече се депресираме.

Но, трябва да се гледа позитивно на нещата, защото иначе сме за никъде!

И в този ред на мисли се сещам за една стара индианска притча, в която:

Старият индианец седял пред колибата си и пеел индиански песни на внучка си. Недалеч от тях, на близката полянка се гонели и играели два вълка. Единият бил бял, а другият – черен. Едри, здрави и добре охранени. Вождът ги беше опитомил още от малки вълчета и те му служеха вярно, като кучета-пазачи.

Откакто внучката се помнеше, тези два вълка постоянно се бореха помежду си. Тя винаги се чудеше, защо са им нужни и двата. Според нея, само единият беше достатъчен, за да охранява малката им порутена колиба. А и смяташе, че изборът на цветовете им също не е случаен. Накрая не се сдържа и попита дядо си за причината да ги държат и двата. А старият чероки й отвърна с усмивка:

- За мен те са два символа, детето ми…

- Символи на какво, дядо? – любопитно погледна момичето.

- Символ на Доброто и Злото. Също като тези два вълка, Доброто и Злото постоянно воюват вътре в нас. Те живеят в душите ни и непрекъснато се борят за надмощие едно над друго. И като гледам съперничеството на белия и черния вълк, аз винаги си мисля за тази вътрешна борба. Затова никога не се разделям с тях…

Докато попиваше думите на дядо си, внучката се замисли. Щом има битка, трябва накрая да има и побетител! И отново попита:

- А според теб, кой от тях ще спечели тази борба?

Старият вожд отново се усмихна и премести погледа си от вълците към момичето. Очите му се изпълниха с обич, а в гласа му се усети мъдростта на годините:

- Кой ли? Ще победи онзи, когото аз нахраня повече…