Любомир Левчев представи романа си „Панахида за мъртво време”

В Пловдив Любомир Левчев представи творбата си  „Панахида за мъртво време”.Новината е,че премиерата на романа му събра културния елит на града.

Пловдивската премиера на новия роман „Панихида за мъртвото време“ от Любомир Левчев се превърна в празник за културния елит на града. В книжарница „Форум” в мол „Галерия Пловдив” в късния съботен следобяд, на 8 октомври, се събраха писатели, художници, учители, преводачи, изкуствоведи, кандидат-кметове и бивши управници на града, за да станат съпричастни на изповедта на един летописец на нашето време. Доста хора останаха прави, младежи седнаха на стълбите. Специални гости на тържеството на духа бяха издателят Иван Гранитски и журналистът Валерия Велева.

Срещата откри Иван Гранитски. Той поздрави колегите си от младото издателство „Ентусиаст”, че стартират дейността си с автори като Казандзакис и Левчев. И разказа колко дълго се очакваше този роман, обещан във финалните страници на „Ти си следващият”. Според Гранитски заглавието „Панихида за мъртвото време“, което на всички звучи страшно, е оптимистично. „Времето е минало и е мъртво, заради разрушените ценности. Но то е част от историята, значи е живо”, каза Гранитски.

Журналистът Валерия Велева „нахвърли” своите впечатления от романа като калейдоскоп от случки в най-новата ни история, за които нито тя, нито ние, можем да узнаем, просто защото тези истории ги няма във вестниците. „Тази книга е неговата изповед, с нея Левчев застава пред читателите като пред свети Петър, това е отчет пред неговото време, което той нарича замърсено време”, каза Велева. Тя наблегна на скелета на романа – прочутите шест международни писателски срещи по идея на Людмила Живкова и реализирани от Любомир Левчев, които са част от нашата голяма култура, а днес липсват.

„Книгата е не само изповед, а разпит пред един невидим изповедник”, обобщи Велева. И препоръча любопитните страници за отношенията му с Тодор Живков, Людмила Живкова, срещите с Висоцки.

„Драги приятели, ще говоря прав от уважение към този град, защото това, което правим тук и сега е среща с човешката любов, защото се прекланям пред вас – като ви гледам, усещам, че с повечето от вас сме преживели заедно това време”, обърна се с благородно спокойствие и благ тон към публиката Любомир Левчев. Уточни, че пише прав и прекарва по-голяма част от живота се прав и благодари за сърдечните думи и похвали.

„Книгата не е обективно изложение на едно време, на една история. Тя е субективна. Аз предупреждавам, че не давам присъди нито на времето, нито на личности. Преживял съм времето. И не ме владее чувството на песимизъм”, обобщи Левчев и остана изправен пред онемялата от жеста аудитория.

Той припомни смисъла на български език на думата панихида – помен или възпоменание. Разказа легендата, която гласи така, че докато споменаваш името на мъртвия, душата му е жива, тя загива тогава, когато спре да му се казва името. „Затова заглавието на книгата за мен не е тъжно, а възможност да възродим времето и личностите”.

От публиката заваляха желания за въпроси, за споделяне на впечатления, за спомени. Имаше питане дори за биографията на Левчев. „Роден съм в Троян, мнозина го бъркат с Троя и се чудят кой е този, оцелял от Троя и преживял до днес”, пошегува се гостът. Подчерта, че винаги се представя като журналист, а не като поет, защото журналистиката е професия, а поезията не може да бъде професия, както не може любовта да бъде професия. По съветите на Хемингуей се е намесвал в обществените работи. И като се обърне назад и погледне изминатия път, се усеща щастлив човек.

„Романи като „Ти си следващият” и „Панихида на мъртвото време” се оставят да се публикуват след смъртта на автора. Но аз ги давам сега, защото не пиша срещу никого, не се страхувам да кажа истината”, каза в заключение Левчев.

„Той е човек с извисен дух, най-добрият създател на метафори за живота”, емоционално взе микрофона литературният критик Марин Кадиев. И припомни, че Левчев е един от малкото български автори, получили международно признание преди и след 1989 г.

Журналистът Нейко Дамянов откровено призна, че докато се е клатушкал като моряк между вълните в океаните, е чел стихове на Левчев и е мечтал да бъде обичан като в онази философска поетична „анестезия за болката – целувката”. „За тези целувки – насън или наяве, за тях живеем, не съм спирал да обичам”, отговори Левчев.

След това повече от час разписва книги – на всеки с името и със специално лично послание. И на крака. Русалия Кирова, съпругата на един от най-известните пловдивски художници Димитър Киров, не се стърпя и разцелува Левчев, проф. Огнян Сапарев, два мандата ректор на Пловдивския университет, изчака час, за да получи искрените авторски редове. Накрая към Левчев приближи млада жена и помоли за автограф върху рекламен хартиен разделител. Какво си казаха двамата, не стана ясно. Но Левчев бръкна в джоба си, извади 20 лв. и ги сложи джентълменски в ръката й. „Купете си книгата, моля ви”, промълви той. Жената, разплакана, побърза да купи романа и да получи желания подпис върху него. С този жест литературният колос показа, че е и човек с голямо сърце.