Радомир – преди и сега

Sequence 03Радомир, наследил хилядолетна история на земите си и днес удивлява с упоритостта си да живее градивно в настоящето и със съзидателен поглед в бъдещето. Предпоставките за това са налице- древна история, красива природа, изключително биоразнообразие, богато културно-историческо наследство, градивни хора. Радомирци вярват, че пътят към града им ще бъде намерен. Не само от нас българите. И не само в легендите.

Община Радомир е разположена в югозападната част на Република България. Обхваща площ от 540 кв. Км. Населението е 23 000 души. През територията й преминават жп линията и автомобилният път София – Кулата и жп линията София – Кюстендил. Тук са процъфтявали едни от най-блестящите праисторически, антични и средновековни цивилизации в Европа. Днес множество исторически и културни паметници свидетелстват за това.  През 1855 г. е издигната черквата в града, носеща името на Св. Димитър, който се тачи като покровител на града. С много предания и легенди е свързана местността „Манастирчето” край града.         Смята се, че край Старо село се е приютявал по време на своите митарства Св. Иван Рилски, а след смъртта му е отседнало шествието, пренасящо неговите мощи.  Богата история има черквата в с. Радибош, където е открто и първото килино училище в околността. По време на руско-турската война Радомир се прославил със своите опълченци. Никола Корчев от  радомирското село Долна Диканя е последният знаменосец на Самарското знаме. Светинята се съхранявала известно време в тукашните казарми. Княз Ал. Батенберг идвал в града, за да му се поклони. В чест а посещението му в началото на града била издигната арката. Радомирци се славят като най-добрите майстори на боза в БългарияЦенни паметници на културата са сградите в центъра, строени през 18 и 19 в. Богат е културният календар на Община Радомир. Традиционни празници са Сурва, Тодоровден, Димитровден. Всяка година в с. Дрен се провежда празникът на детското творчество Слънце иде. В селото се намира и едно от двете SOS селища в България. Природата е другото уникално богатство на Радомир. Водопадът Бучалото е описан като природна забележителност още от Вазов и Иречек. Резерватите „Острица” в Голо бърдо и „Чокльово блато” приютяват животински и растителни видове, а торфеното находище разполага с близо 4 000 000 т. торф. Красиво и приятно място за разходка е язовирът край с. Долна Диканя. Природните дадености, културно-историческото наследство и атрактивните народни обичаи са предпоставка за развитие на нетрадиционен туризъм. Градът продължава да разчита в икономическо отношение и на традиционни производства като тежкото машиностроене и металургията.