Самарското знаме

Sequence 19При обявяването на Руско-турската война под Самарското знаме полагат клетва за вярна и предана служба на поробената си родина 25 опълченци от Радомир и околията. Последен знаменосец на Самарското знаме е Никола Корчев, родом от с.Долна Диканя, Радомирско, който спасява светинята в боевете при Стара Загора. Неговият образ става известен с картината на Ярослав Вешин „Опълченецът и Самарското знаме”. По време на създаване на творбата художника и опълченеца често били посещавани от Иван Вазов. След Освобождението знамето е донесено в гр.Радомир от Трета пеша радомирска дружина-наследница на Трета опълченска дружина. За да му се поклони княз Александър Батенберг

посещава града през 1879г. В чест на първото му идване в началото на града е издигната трисводова каменна арка. Радомирската дружина чрез княз Пьотр Василиевич Алабин изпраща на княжеството на гр.Самара икона с образа на Св.Иван Рилски, която е поставена в Александро-Невския катедрален храм на гр.Самара. При второто си посещение в Радомир през 1880 г. княз Батенберг украсява Самарското знаме с първия военен орден ”За храброст”. С негов указ името на първия командир на Трета опълченска дружина подполковник Калитин се записва за вечни времена в списъка на първа рота на Радомирската дружина. Знамето се съхранява в радомирските казарми до 1881 г. Памет за тези събития са арката в града, паметната плоча на опълченците, паметната плоча на Самарското знаме в бившето военно поделение, паметната морена на Никола Корчев в с.Долна Диканя.

Към загиналите във войните има специално отношение на почит в Радомирска община. Седемнадесет са военните паметници. В последните години инициативни кметства в селата Прибой и Горна Диканя издигнаха нови. В гр. Радомир е паметника на племенника на Драган Цанков-Константин Цанков. Бил е командир на 3-та пеша Радомирска дружина, която по време на Сръбско-българската война и Съединението е включена в състава на 2-ри пехотен Струмски полк. Константин Цанков загива на втория ден от войната, а паметника му в Радомир е построен със средства на негови съвипускници от военното училище в София. Открит е през 1909 г. от председателя на либералната партия д-р Васил Радославов.