Отдавна не ти се е случвало такова турне в България. Разкажи ни за него.

- Какво, с изненади ли? (смее се) Аз лично се радвам. Лошите неща не трябва да се помнят. Радвам се, че направих в най-големите български градове няколко концерта. Повечето зрители знаят, че аз пътувах с балет „Веда Джуниър”. Аз вече от няколко години работя с тях. Поканих и моя колега Василис Калусис, който участва в концерта в НДК. Мога да кажа, че концертите бяха празник, както за нас, така и за моята публика. Даже Василис беше удивен, защото не очакваше да види  тези възторжени хора, които танцуваха, стояха прави, аплодираха ни на концертите. И всичко това, въпреки факта, че моите песни не се пускат по медиите  по различни причини. Една от тях е може би, че живея в повечето време от годината в Америка. Но аз искам да ги помоля да пускат песните ми винаги когато могат, заради моята публика. Имам много почитатели в България, затова  продължавам да записвам нови песни. Радвам се, че има интернет, защото хората имат възможност там да намират моите песни. Вероятно  именно от  там публиката – млади и стари знаеха текстовете ми и на концертите пееха с мене. Бях изненадана, че  имаше хора, които пееха от началото до край заедно с мен. Много, много се радвам, че аз имам млада публика, ако кажа, че имам публика от 7 до 70 години  няма да излъжа, защото  на концерта ми в Бургас например пред мен имаше много деца, които пееха – „… ти тръгна сам и прегърна те морето …”, попитах едно от  децата  откъде знае моите песни като очаквах да каже – от майка и татко, а то отговори: „Аз съм ваш почитател”, а това е толкова хубаво, толкова хубаво …

- Успя ли да се нарадваш на Бургас?

- Успях, успях, защото освен, че имах концерт там, исках да видя и фестивала „Бургас и морето”. Миналата година участвах в този фестивал и разбрах малко повече за него. Това е единственият фестивал на поп музиката в България. Исках да видя какви млади  певци има в България, искам да съм осведомена, искам всичко да знам.

- Остана ли ти обида от участието  във фестивала през миналата година? Спомням си, че имаше разни писания по твой адрес.

- Не, за мен беше страшно хубаво. Ох, пак ще бъда максимално откровена. Не искам да го кажа, но имам усещането, че част от моите колеги имат отношение към мене, породено от факта, че не живея в България. Ето моята песен, с която участвах миналата година беше много силна. Знам го, защото освен певец, съм и музикант.  И чак пък 6-то място… Едва ли беше за това място. На моя концерт в НДК  аз бях поканила много колеги, изпратих специални покани, но те не дойдоха. А би трябвало да имаме по-добро отношение един към друг, дори и привидно, защото това говори за самия тебе.

- Успя ли да покажеш на дъщеря си достатъчно от България? Тя беше ли с тебе това лято тук?

-Аз забравих най-важното да кажа. Тя стана на 16 години и нейното желание за  подарък за рождения ден беше  - една седмица в Слънчев бряг. Тя се влюби в този курорт – музика навсякъде, живот. Те там в Америка са затворени, нямат право до 21 годишна възраст никъде да ходят сами. А тук – млади хора, музика техен стил, въобще купон… Бяхме във Варна, после ходихме на Витоша, после в София, а последния ден преди да си замине бяхме в Рилския манастир.

- Кажи сега още малко за новите ти песни?

- Ами аз сега записах две песни. Едната стана малко тъжна, може би, защото бях под влияние на една моя лична ситуация… В България има много тъга, дори мисля, че хората не са виновни. Просто  телевизиите от сутринта налагат тъгата – интриги между политици, кой колко крал… Вместо да занимават хората с това да вкарват престъпниците в затвора.

А за песните,  аз мисля че имам толкова много  песни в репертоара си, че две нови песни на година е напълно достатъчно.

- Какво мислиш за юбилейния ти концерт в НДК, получи ли се?

- Ами мисля си, че най-малко се концентрирах върху това, което заслужаваше най-много внимание, а именно – пеенето. Всичко ми мина на един дъх на сцената, но работата преди това беше огромна, защото имах немалко пречки. В един момент аз бях измислила всичко, а срещах трудност след трудност, опитаха се обаче да ми отрежат крилата, нямах сили да дишам. Аз по принцип съм много критичен човек – както за околните, така и за себе си. Има някои неща, които трябваше да погледна повече.

Аз във Вегас имам една приятелка, тя е съдийка в Америка. Тя гледа шоуто и плака, буквално. После ме попита – това шоу колко пъти ще се играе в България, а когато й казах, че всичко това се прави за едно представяне пред публика тя онемя. Защото в Америка когато се постави такова шоу, то се играе 10 години, а аз положих тези усилия за един концерт. Толкова много сили за едно снимане и един концерт и после всичко е аут. И когато не всичко е снимано… ти става тъжно, защото никога повече не мога да повторя тези неща. Въпреки всичко това е един успех за българската поп музика. Да, успях. Да!